Докога така: Жената вкъщи да шета, шефът в офиса – мъж!

В България липсват достатъчно условия, които да насърчават жените да се включват активно на пазара на труда, смята Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Около 600 хиляди жени в момента са икономически неактивни, те не желаят да се включат на пазара на труда, като 30% от тях - 230 хиляди жени, посочват като причина за това семейството и лични ангажименти, допълни Виолета Иванова.

Според нея това означава, че нямаме достатъчно добри условия да съчетаваме трудовия и семейния живот, да насърчаваме кариерното развитие на жените, за да се смали разликата в заплащането на двата пола.

В момента разликата във възнагражденията между жените и мъжете е 13,2 на сто, пресметна Иванова, като уточни, че това е с държавния сектор, а ако той се изключи от наблюдението, статистиката посочва, че разликата е 14,4%.

По думите на експерта тези данни са на средно ниво, но има много икономически отрасли, в които тези различия са огромни и достигат близо 30%.

Разликата е огромна най-вече в здравеопазването, но дори и в промишлеността има големи различия във възнагражденията - 24 на сто, а там около 70% са наетите жени, отбеляза изследователят.

Иванова допълни, цитирана от БТА, че жените са с по-висок дял на заетост в нископлатените отрасли - лека промишленост, шивашка промишленост, производство на мебели, на облекло, докато във високоплатените сектори като информационните технологии, създаване и разпространение на електроенергия, където заплатите са средно над 2000 лева, процентът на участието на жените е по-малък.

Разликата в заплащането на висшистите е около 15% в полза на мъжете, а в България с висше образование са близо 60 процента от жените, допълни още Иванова. Експертът отбеляза, че въпреки високия дял на завършващите висше образование жени, около 27 на сто са работодателите жени, а около 36 процента са на ръководни позиции и разликата във възнагражденията на управленски позиции също е голяма - около 20 процента между самите ръководители. Според Виолета Иванова има един стъклен таван - жените стигат до някакво ниво в ръководните позиции, но във висшите ръководни длъжности достигат много малко.

Според изпълнителния директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов все повече на преден план излизат професии, които не са свързани с физическа сила и жените по естествен път ще имат възможността да бъдат равноправни.

Социологът отбеляза, че в България има успешни модели на жени лидери - най-харесваните български политици през последните години са жени, като това се дължи най-вече на техните лични качества. Според Симеонов дебатът за различните джендър идентичности, превратно или непревратно разбрана тема, е важен, защото обществото е получило импулс да си говори за това.

"Важно е да го върнем от тази леко истерична фаза, която достигна към основната тема -равноправието и ненасилието", заяви социологът.

Той цитира изводи от скорошно проучване на агенцията, според които има висока обществена оценка и неподобаваш обществен статус за жените. Тествахме колко са живи и жилави стереотипите , свързани с половата идентичност в българското общество, и достигнахме до извода, че обществото е склонно да дава предимство на жените в чисто човешките взаимоотношенията, в отношението им към парите, в лоялността, коректността, каза Симеонов. По думите му обществото е склонно да признае, че в редица сфери жените имат повече качества от мъжете, но при все това те остават подценени и живеят със знанието за подцененост. Другият извод е, че остава стереотипът мъжете да ръководят, а жените да обслужват, мъжете да произвеждат, а жените да разменят, едните да отговарят за постиженията, а другите за отношенията, допълни Симеонов.

Социологът допълни, че е важно, че българското общество не стига до крайности, като около Истанбулската конвенция социолозите са задали твърдения като " мъжът може да удря жена" и се е оказало, че дяловете на тези , които споделят подобно мнение са между 5 и 7 процента, което се равнява на 250 000 -300 000 души. Проблемът не е голям, но не и пренебрежимо малък, коментира социологът.

По думите му е важно да се защитават ценностите, но и да се отговори доколко патриархалните отговарят на съвременния начин на живот.